На 24 юни 1859г. в околностите на северно италианското градче Солферино се срещат войските на Австрия и съюзническите армии на Франция и Италия. Това е последната битка от войната за независимост, която ще изгони австрийците от Северна Италия. Френският император Наполеон се е притекъл на помощ на Италия. Кървавата битка продължава 15 часа и оставя 40 000 ранени, които умират безпомощно на бойното поле поради липсата на санитари и лекари наблизо.

Свидетел на тази страшна сцена става млад женевски търговец, облечен в елегантен бял костюм, тогава 31-годишен. Анри Дюнан веднага се втурва да помага на страдащите войници, но скоро разбира, че не е по силите му да се справи сам и започва да набира доброволци сред местното население на Солферино. Увлечено от словата на Дюнан, местното население ентусиазирано се отзовава на помощ – ранените са пренесени далеч от бойното поле в църкви и частни домове, където за тях се полагат грижи.
Анри Дюнан прекарва безсънни дни и нощи в грижи за ранените. Неговите доброволни помощници са изпълнени с отзивчивост и добри намерения, но не са в състояние да положат необходимите медицински грижи, защото нямат достатъчно знания и необходимото образование.

Така в съзнанието на Дюнан започва да се оформя идеята за създаването на международна организация за оказване на взаимопомощ, опираща се на договор и свързваща юридически страните. Тя трябва да се крепи на голям брой доброволци с медицинско образование. След завръщането си в Женева Анри Дюнан не може да забрави покъртителните сцени, на които става свидетел в Солферино и описва спомените си в книгата ”Спомен от Солферино”. Той излага идеите си за подписването на международна конвенция, която да гарантира защита на жертвите на войната и създаване на дружества за помощ във всички страни, основаващи се на принципа на безпристрастността.

Дюнан получава подкрепата на известни и влиятелни за времето си личности. Генерал Дюфур и юристът Густав Моание приветстват идеите му и се свързват с него. На 9 февруари 1863г. в Женева е създаден специален комитет, който да разгледа предложенията на Дюнан (т.нар.”Комитет на петимата”). В него освен Дюнан, Моание и Дюфур, участват и военният хирург Луи Апиа и д-р Моноар. Заедно те създават „Международен комитет за помощ на ранените”.

През октомври същата година в Женева се провежда международен конгрес, на който присъстват представители на 16 страни. Приема се решение във всяка страна да се създаде „Национален комитет за помощ на ранените”, като санитарните служби и доброволците бъдат обявени за „неутрални” или „неприкосновени”. Конгресът приема като емблема за защита и разпознаване червен кръст на бял фон (обръща цветовете на швейцарското знаме). Ражда се международната организация на Червения кръст.

На 22 август 1864г. в Женева се подписва първата конвенция за защита на ранените по време на военни действия. През 1868г. конвенцията обхваща ранените моряци и корабокрушенците. През следващите години постепенно се създават националните дружества на ЧК. По целия свят започва подготовката на доброволци да се грижат за болни и ранени.